ДЕЙСТВИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЙСТВЍТЕЛНО нареч. 1. Както е наистина, реално, в действителността; в действителност. Може и цената на стоката или извършената работа да е пресметната малко по-високо, отколкото действително струва. Т. Влайков, Съч. III, 189. Действително тук [към кула I] е съществувала някаква издадена напред част, където са били разположени машини и разни съоръжения. Ст. Михайлов, ЕБС, 138.

2. Обикн. като вмет. дума. За означаване, че съобщаваният факт отговаря на истината, на действителността; наистина, в действителност. Тъй като розовото масло, което носеше бай Ганьо, беше действително доста ценен предмет, аз му препоръчах да го предаде за съхранение на касата. Ал. Константинов, БГ, 7. Не, аз не съм сам. Дори когато съм бивал действително сам, посред природата, и тогава съм чувствувал, че всичко покрай мене ми е близко и родно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 10. Въпросните зайци, които бяха сготвени по два начина,.., действително излязоха вкусни. Елин Пелин, Съч. IV, 238. А пък невяста Панчовица, напротив, постоянно мислеше как може да се помине и без това, което е действително необходимо. Т. Влайков, Съч. II, 105. Действително, чужди човек имаше там в сянката, между кокошарника и обора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 14. // При реплики, в отговор — за наблягане върху някакъв факт или твърдение, изказани в предходното изречение; да, наистина, разбира се. Действително, вие се попазвайте, особено ако... Закачката ви да не е с някое семейство от преследваните? А. Страшимиров, Съч. I, 75.