ДЕКАДЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКАДЀНТ м. Литер. Изк. Последовател на декадентството в литературата и изкуството. Станаха символисти, индивидуалисти, декаденти, свръхчеловеци [нашите млади поети] и не знам още какви. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 10. Примерът на русите е пример за нас... — и ние като тях няма защо да ангажираме за в бъдеще духа си с патологични измислици на разни декаденти на културата... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 11. Когато човек се загледа в дълбокото, душата му се натъжава, а умът започва да се съмнява в нравствените идеали, в Бога и в смисъла на живота. Това ми е познато още от книгите на декадентите. Ем. Станев, ИК I-II, 339. В своите произведения писателите декаденти изразяват неверие в силите на човека, презрение към народните слоеве и упадъчно, тъжно настроение. Ист. IX-X кл, 57.

— От фр. décadent.