ДЕКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀКАМ, ‑аш, несв. Диал. 1. Непрех. Викам "де" на добиче, за да върви. Тя [баба Рада] сееше, косеше и кладеше вместо мъж .. Видеше ли пък зор през зимата за пари,.. отиваше с кирия; ако я стъмнеше нейде из горите, декаше на воловете дебело като мъж. Ил. Волен, РК, 21.

2. Непрех. и (рядко) прех. Карам се, викам някому; хокам, гълча, навиквам някого. — Защо ръдза дядо насън? Попадията го изгледа замислено .. — Може да го е декал нещо владиката... Т. Харманджиев, КЕД, 201. декам се взаим. от декам във 2 знач.