ДЀКАР

ДЀКАР, ‑ът, ‑а, мн. ‑и, м. Мярка за земна повърхнина, равна на 1000 кв. м или 10 ара. Той мислеше за Станкините ниви, правеше сметка на декарите и лицето му бе смръщено и грозно. Елин Пелин, Съч. III, 135. Той знаеше, че осемдесет декара ниви — .. — бяха купувани общо. Й. Йовков, Ж, 1945, 49. Междалиите, както наричаха Тошови, защото вечно се разправяха за межди, имаха всичко на всичко петнайсет декара работна земя. Ст. Даскалов, БМ, 10. Баща му беше голям чифликчия, владееше девет хиляди декара земя край морето. А. Каралийчев, НЗ, 177. На срещния, на северния стръмен склон, на едно пространство от близо един декар, е отсечена гъстата букова гора. Г. Караславов, ПМ, 82. Горичката беше малка — едва около петнадесет-шестнадесет декара — доста рядка в окрайнината, но за щастие зашумена гъсто от ниски храсталаци... П. Вежинов, ВП, 97.

— Фр. decare. — Хр. Данов, Числителница, 1868.

Списък на думите по буква