ДЕКЛАМАТЍВНОСТ

ДЕКЛАМАТЍВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Изкуствена външна ефектност, неестественост на фразата. Освободена от романтичните наслоения на миналото, пиесата [Ромео и Жулиета], поставена на сцена днес, трябва да прозвучи напълно реалистично — с искрен патос, лишен от натруфената декламативност, от изкуствената поза. Н. Лилиев, Съч. III, 328. Не става дума за външна и фалшива помпозност или за самоцелно търсене на статуарна пластичност или приповдигната деклама‑

тивност на актьорската интерпретация, а за органична, правдива изграденост и монолитност на болшинството от неговите [на Малий театър] спектакли. ЛФ, 1958, бр. 18, 3.

Списък на думите по буква