ДЕКЛАМАТОРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКЛАМА̀ТОРКА ж. Жена декламатор. Когато е била шестнадесетгодишна, на една вечеринка,.., тя е чела "Борба" на Ботев. Някой донесъл в Укюмата в Мехомия колко възпламенена била публиката от гяурската вечеринка и оттам на другия ден изпратили заптии да доведат младата декламаторка на разпит. ЖД, 1967, кн. 7, 9. Най-добрата ми ученичка, която беше и добра декламаторка, водеше често в училище малкото си сестриче. Ран Босилек, Р, 14. Тя е неуморната инициаторка, интересната събеседница, прекрасната лекторка, декламаторка и изпълнителка на роли от български пиеси. М. Кремен, РЯ, 437.