ДЕКЛАМА̀ТОРСКИ

ДЕКЛАМА̀ТОРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до декламатор и до декламаторство. Във вестибюла долитаха откъслечни изрази от горещо и малко декламаторско четене. Г. Караславов, Избр. съч. II, 403. Вътьо Раковски не тръгна по линията на гръмката, ефектна, декламаторска реч. С, 1952, кн. 2, 190. Декламаторско изкуство.

ДЕКЛАМА̀ТОРСКИ

ДЕКЛАМА̀ТОРСКИ. Нареч. от прил. декламаторски. Изведнъж Македонски издигна чашата и каза декламаторски: — Господа, Бръчков е пристигнал снощи от Турция. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. — Госпожи и господа! — извика той [Каев] малко декламаторски с пресилен, фалшив патос. Г. Караславов, Т, 22.

Списък на думите по буква