ДЕКЛАРАТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКЛАРАТЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Обикн. неодобр. 1. Който е присъщ, типичен за декларация. Това, че нелегалните ще бъдат изловени до един, и то в най-скоро време, той изрече с декларативен тон. Г. Караславов, ОХ IV, 560. Техните изказвания имаха предимно отчетнически и декларативен характер, те не се спираха на неразрешените въпроси. ВН, 1964, бр. 3873, 2. Докато изпълнението на образа на Николай .. се провежда в реалистичен план, то изпълнението на Невяна .. се провежда в приповдигнато декламационен и декларативен тон. Т, 1954, кн. 6, 55.

2. Литер. Който има характер на декларация, който съдържа пряко изявление и е без дълбоко или художествено съдържание. — Започнах горчиво да се оплаквам:"Оставете ме най-после! Та аз съм поет! Главната ми работа е да пиша!" Но и когато ме оставяха, аз пак не пишех — освен тия няколко сухи, декларативни стихотворения! О. Василев, Л, 81. В много лекции, доклади и беседи липсват ярки примери, факти,.. затова такива лекции, доклади и беседи са сухи и декларативни. РД, 1961, бр. 58, 2.

— От фр. déclaratif.