ДЕКЛАСИРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКЛАСЍРАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Книж. Прич. мин. страд. от декласирам като прил. Който е морално деградирал и, откъснат от своята класа или съсловие, е останал вън от обществото. Участъците гъмжеха от скъпо платени цивилни разузнавачи — декласирани типове, алкохолици и развратници, чието единствено занимание беше да обвиняват хората в комунизъм, да ги арестуват и изтезават незаконно. Д. Димов, Т, 291. Изборните зрелища продължиха и адвокатските кантори си останаха свърталища на партизанщина, на разни декласирани кандидати за служба, полуинтелигенти, побойници, пияници и обирачи на народа. Хр. Миндов, Сб??СЕП, 101. — Тогава — разказва Ернст Фишер — Хитлер беше насъбрал около себе си всички декласирани, пропаднали съществувания, разорени офицери, разгулни студенти, провалени благородници, отчаяни дребни буржоа, измамници, авантюристи, политически убийци, водачи на разюзданите свободни корпуси. А. Каралийчев, НЧ, 125-126.

— От фр. déclassé.