ДЕКОВИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКОВЍЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който се отнася до дековилка. Пренасянето на камъните от кариерите до местоупотребата им се извършва с дековилни линии и два хаспела. Пр., 1953, кн. 1, 43. Чуваше се вече напевният ход на дековилната дрезинка. Ст. Станчев, НР, 55. По дековилната линия работници уморено тикаха вагонетки от рудника за станцията. Х. Русев, ПЗ, 142. Точно до него минаваше дековилна железопътна линия. Д. Димов, Т, 331.