ДЕКОВИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКОВЍЛКА ж. 1. Теснолинейна железопътна линия; теснолинейка. От новопостроения бетонов завод по тесни дековилки се плъзгаха вагонетките и отнасяха гъстата бетонова смес към зеещите изкопи. Бетонираха се основите на страната. ВН, 1953, бр. 285, 2. Една дековилка, която водеше към гарата, напомняше, че тук наблизо,.., се намираше рудникът, от който се добиваше черното злато на България. Д. Спространов, С, 139-140. По релсите на дековилките заедно с инженер Жулев се отправих към каменното легло на язовирната стена. З. Сребров, Избр. разк., 223. Пряко баира е спирката на дековилката. Л. Галина, Л, 88. Дековилката вози до село / за по-малко от чѐтвърти час. Н. Марангозов, НПС, 21.

2. Вагонетка от теснолинейна железопътна линия.

— От фр. собств.