ДЕКОЛТЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКОЛТЀНЦЕ, ‑мн. ‑а, ср. Умал. от деколте. Облече блузата си от розова, на едри квадрати басма с малко деколтенце. Ст. Марков, ДБ, 102. ^● Ирон. Госпожа Калчева каза, че жената на окръжния управител си била приготвила рокля с такова деколте, че даже на един столичанин биха се изкривили очите, а господин Калчев се подсмя: — Разбирам къде биеш — каза той — и теб ти се иска май подобно деколтенце. Д. Немиров, Д № 9, 142.