ДЕКОРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕКОРА̀ЦИЯ ж. 1. Театр. Живописно или архитектурно изображение, предназначено за театрална сцена; декор. Театърът е велико изкуство — най-древното. Това изкуство, в което всичко е условно: и светлината на рампата, и декорациите, и гласът на актьора, и развитието на драматическото произведение — изисква строга композиция, сгъстено действие. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 5. Оназ вечер бях на операта "Фауст". Какви чудни декорации, как хубаво играха! Ст. Грудев, АБ, 27. Но тука, в Audiforium, и сцената е по-голяма,.., и декорациите по-богати, и балетът по-блестящ, по-разнообразен, по-феерически. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53.
2. Само ед. Събир. Театр. Съвкупност от живописни и архитектурни елементи, с които се представя мястото и обстановката на драматичното действие на театрална сцена; декор. Извътре сцената,.., с голям тропот променяха декорацията. Ив. Вазов, Съч. IX, 36. Декорацията е типична тогава, когато реално, изчерпателно лаконично разкрива вътрешната същност на явлението, което в конкретния исторически момент се развива в нейните предели. Т, 1954, кн. 4, 39. ● Обр. Седнах в една гънка на скалата, що стърчи над пропастта, за да извардям случаите, когато мъглата във вълнението си минутно ми отвори ямата и аз видя езерото. За моя радост подобни неожидани промени на декорацията заставаха често, макар и моментално трайни. Ив. Вазов, Съч. XV, 84. За тях [жителите] разположеният на 8 км от града димящ вулкан бил по-скоро екзотична декорация, отколкото враг. К, 1963, кн 3, 14.
3. Нещо, което има естетичен ефект и служи за украса. Един увехнал полувенец от елови клони стоеше над училищната врата — декорация, останала там от времето на изпита. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 47. — Я гледай ти!... — се засмя тихо момъкът с гълъбовите очи, като ги сваляше от бялото знаме и спря върху човека, който се разпореждаше отдолу. — Не пропуща нищо в работата си този човек! .. И декорациите дори! Кр. Велков, СБ, 16.
4. Само ед. Събир. Всичко, което служи да придаде хубав, приятен и тържествен вид на помещение, сграда, улица и др.; украса. Една след друга изскачат из пепелището богатите помпейски къщи с тяхната изобилна художествена декорация,.., с техните пъстри и ярки бои. Р, 1927, бр. 236, 2.
5. Прен. Ефектна, външна страна на нещо, под която се крие несъответстваща същност. Тия големи деца не бяха се още опарили от огъня, той им изглеждаше забавен. Може би само Бенковски съзнаваше всичката трудност на борбата и покрай декорацията, от която се опиваше тълпата, виждаше дълбокия смисъл на драмата. Л. Стоянов, Б, 101-102. Злощастията на последните години бяха само плодове на разлагащия режим, който, макар да менеше декорациите си,.., оставаше верен на фаталната си рол. Бълг., 1902, бр. 447, 1. Който през тия прозорци гледа на софийския свят, ще намери, че София е едно щастливо Елдорадо,.. Но нека се готви за горчиви разочарования, когато се реши да надникне по-дълбоко, зад тия ярки декорации. Ив. Вазов, Съч. X, 122. Почти цялото съдържание се свежда към вънкашната декорация, към тази фантастична атмосфера, населена с образите на цветята и звездите и пропита с настроение и копнеж за тайнственото, неуловимото и безкрайното в природата. Б. Ангелов, ЛС, 256.
6. Остар. Медал, орден. Американките много се вглеждат в нашия майор. Пипат му еполетите, разгледват декорациите му,.., повдигат мундира. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 42. Ако аз,.., Наполеон IV и Сармусак-ефенди да би питале вишегласието, то на нашите гърди не би виселе различни декорации (медале). Хр. Ботев, Съч., 1929, 97. Мацко,.., облечен във военната си униформа, на която блестяха две златни декорации, беше разредил четирте си роти и заловил полите на хълма. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 139. И го вижда [Ненко] не какъв да е, а съдебен член на турския съд,.., а на дрехата му — важна турска декорация. К. Странджев, ЖБ, 62.
— От фр. décoration през рус. декорация. — Г. С. Раковски, Българский вероизповеден въпрос, 1864.