ДЕКСУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀКСУВАМ, ‑аш, несв.; дѐксам, ‑аш, св., прех. Диал. 1. Приемам. Му рекое [калугерите] стару игумену: / "Бегай сега старе игумене, / да бегаме во гора зелена; / оти господ молба не ни дексал, / оти душман дойде, са приблиза, / оти душман живи ке ни колит." Нар. пес., СбБрМ, 55.

2. Харесвам. "Слушай вамо, моя мила домакинко, едно ке го пеиш писмово, що ти го пракям со ова момче,.., сум го дексал да го сторам домазет за милата ни керка." Нар. прик., СбНУ ХIV, 126.

3. Давам, предоставям (Вл. Георгиев и др., БЕР).

4. Непрех. Мъча се, събирам сили, едва живея (Вл. Георгиев и др., БЕР). дексувам се, дексам се страд. от дексувам в 1, 2 и 3 знач.

— От гр. δέχομαι (аорист Xδεξα) 'приемам, съгласявам се, одобрявам'.