ДЕЛАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. 1. Деятел, деец. И така, ние имаме вече .. таквиз делатели, които под предлог за съединение "плетат всякой своята кошница". П. Р. Славейков, ПХС, 48. Ний ся лишаваме от добре уредени учебни заведения, които да образуват делатели на книжевното поле и людие за свестяванието и развитъка на народа ни. З. Петров и др., ЧБ (превод), III-IV.

2. Лице, което върши, извършва нещо; вършител. "Няма тъмнина, нито смъртна сянка, дето да ся скрият делателите на беззаконието." ИЗ 1874-1881, 1882, 83. Всяка благодат има делател, / кой роду си вярно и в полза заслужи, / он преславно да добие име може! Г. С. Раковски, П I, III.