ДЕЛАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛА̀Ч¹ м. Човек, който дяла дървен материал. Поради липса на майстори делачи сериозно изостава и изпълнението на плана по добив на дялани греди и траверси. РД, 1950, бр. 212, 3. Във всички стопанства липсват делачи, а не се прави нищо за създаването на нов кадър. РД, 1950, бр. 200, 3.

ДЕЛА̀Ч² м. Диал. Човек, който поделя нещо; делител².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЕЛА̀Ч³ м. Диал. Инструмент за дървени обръчи; делачка².

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.