ДЕЛБА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕЛБА̀ ж. 1. Поделяне на общ имот, стока, наследство и под.; подялба, дележ, делитба. След жетва той повика по-първите хора и най-напред разделиха снопите поравно на четири дяла:.. Делбата бе справедлива. Елин Пелин, Съч. III, 67-68. Дядо Добри беше се поминал наскоро подир делбата. Й. Йовков, Ж, 1945, 52. Делбата беше справедлива, редно беше да се оставя по нещо на старите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 313. Стефан извади един шаран .. и го подаде на Ганчо: — Това за корабния екипаж. Другата риба да се разпредели между останалите моряци. Започна шумна и весела делба на рибата. П. Здравков, НД, 42.
2. Юрид. Разделяне на общо имущество на отделни самостоятелни части между съсобствениците (според правата на всеки от тях) по съдебен ред. Всеки съсобственик всеки момент може да иска прекратяване на съсобствеността чрез иск за делба. Ив. Хаджийски, БДНН I, 19. Костадин се боеше, че щом работата стигне до делба, брат му ще го ограби. Ем. Станев, ИК I и II, 26. Съдебна делба.
3. Диал. Частта, която се пада някому при поделяне на нещо; дял, пай. — Фала вамо, малки моми, / .. / разтакайте бели платна, / та напрайте голем сарай / да фанеме дива лова, / .. / На секиго дел че дадем, / .. / На сви моми делба даде, / а на една дел не дава. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 498. "Твоите братя ду девет / вчера са делба делеха — / секому делба даваха, / на най-малкия Стоянчо, / и нему делба даваха / вошчени свещи и восак!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 478. Черни го [стадото] власи делеха / на дванаесе делове. / Стояну делба фрлиха / шарена овца рогата. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 473.
4. Диал. Част от нещо разделено. Едно време .. търговци у един същий град ся сговаряли помежду си да си събират вси парите и да ги държат на едно сигурно място,.., та когато един купи нечто от другиго, тогава от готовото на оногова, който е купил, да ся пренася, колкото трябува на делбата на оня, който е продал. Лет., 1874, 210.
5. Прен. Само ед. Поет. Орис, съдба, участ. Напред сега с чувства и мисли / последната делба да делим. / Да изпълним дума заветна — / на смърт, братко, на смърт да вървим! Хр. Ботев, Съч. 1929, 10. "Търпението е делба на жената. / Грабни си кръста, покори се богу." Ив. Вазов, ИГП (превод), 57. И плача за умрелий, плача за съдбата / на живите, но по-горчива тегоба / налита ми духа кат смисля за тъгата, / коя с живота дадена е нам в делба. К. Величков, ПССъч. II, 137.
◊ Имам делба в нещо. Остар. Вземам участие в нещо; имам дял в нещо. Позорно беше поведението на тия офицери, които не можеха да не знаят, че им беше длъжност да защитят тия вързани и безпомощни хора, дважд по-позорно, че съзнателно оставаха да се върши обирът, защото имаха навярно делба в него. К. Величков, ПССъч. I, 44.