ДЕЛВЀНЦЕ

ДЕЛВЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Умал. от делве. — Та мама през ден, през два току ще ме прати да им занеса нещо — кога мътеница в делвенце, кога гозбица в саханче... Т. Влайков, Съч. II, 204. На един прозорец с избито черчеве, в зелено делвенце бе цъфнало мушкато. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 397.

Списък на думите по буква