ДЕЛВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀЛВИЦА ж. Умал. от делва. На сядане всеки минува край огнището, като мъкне по нещо от пояс и го оставя там. Ето: шише вино от дяда попа, ракия и сухо грозде от бакалина, микроскопическа делвица мед от трети, орехи от четвърти. П. Яворов, ХК, 121.