ДЕЛЕНИЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛЕНИЧА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Акционер. Съдружниците на една банка — деленичарите — могат непрестайно да ся променяват, зачтото всеки може си прода делениците, та да си прибере капитала. Лет., 1874, 217.