ДЕЛИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕЛЍ1 неизм., прил. Простонар. В съчет. със собствени имена (обикн. в нар. приказки и песни) — буен, палав, юначен. — И намериле как да ѝ речат — Дели Гена — санким, Луда Гена! Т. Влайков, Съч. II, 38. [Рашид бей] беше наел свиреп арнаутин на име Бекир, когото той за по-голяма важност нарече Дели Бекир. Този Бекир не беше луд (дели), но в яростта си побесняваше и подлудяваше. Ц. Гинчев, ГК, 36-37. "Бог да ми убие, мамо, / тоя пусти дели Стамо, / че ме дири по беленки, / че ми смига по седенки." Ив. Вазов, В, 19. Да чуй мало и голямо, / че се жени Дели Нено. Ц. Церковски, Съч. II, 125. Зажени са Стефан харен юнак, / та заиска дели Магдалена. Нар. пес., СбБрМ, 99.
— Тур. deli.