ДЕЛИБАША —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛИБАША̀, ‑та, мн. ‑ѝ, м. Остар. и диал. Делибашия; делибаш, делибашин. [Фанариотът] вяхнал си бърза врана коня като кърджалийски делибаша, а по него тръгнал цели табор войска, за да покори непокорните българе! БТСбПер п I, 76. "И за депутати,.., да гледате да се изберат добри и верни люде, а не делибаши." Ив. Вазов, Съч. VII, 100. Ся промени млада Райкоица, / ми ся стори царев делибаша, / и си кладе самура калпака. Нар. пес., СбБрМ, 301. Отговаря делибаша Марку: / "Ой ва

вази, до двама юнаци, / хайде да идем на Сиберно поле." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 122. Я че окам през Солуна града: / — Да я сем си царев делибаша. / Излезнете, солунски кметове, / да гледате църна арапина; / големи е пакости направил, / че го карам у Стамбола града, / у Стамбола код цар на съдия! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 27.