ДЕЛИКА̀Т

ДЕЛИКА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Деликатен. Князът на България е един от горещите обожатели на природата ѝ и деликат ценител на редките ѝ хубости и величави картини. Ив. Вазов, Съч. ХV, 82. Аз знам по опит,.., доколко е деликата и мъчна мисията на един учител, който проумява добре своите длъжности. Ч, 1875, бр. 7, 297. Нозете му от горе до долу ся видяха много деликати и бяха .. голи. Превод, Н, 1884, кн. 5-6, 436.

ДЕЛИКА̀Т

ДЕЛИКА̀Т м. Остар. Деликатен човек. Най-главните измежду тие (политически) емигранти бяха:..; Панайот Волов,..; Иларион Драгостинов,.., момък на 26 години, хубавец и деликат, който беше предмет в Русчук и Търново на много нежни въздишки. З. Стоянов, ЗБВ I, 271. — Ама и тя умее, един деликат е... "Лелко, ти си ни най-скъпата." Н. Русев, П, 122.

Списък на думите по буква