ДЕЛИКА̀ТНО

ДЕЛИКА̀ТНО нареч. 1. Изтънчено, фино, изящно. Той извади бяла кърпичка и деликатно избърса окървавените си устни. К. Калчев, ДНГ, 165. Георги Бабулев се облегна на стола си и улови деликатно с два пръста някакъв косъм по дрехата си. Д. Талев, ПК, 777.

2. С такт и учтивост, като проявявам любезно и внимателно отношение към някого; вежливо, внимателно, тактично. Други се мъчат да го върнат и не дотам деликатно го дърпат за пешовете на редингота му. Й. Йовков, ПК, 53. Без да я пита, той деликатно ѝ поръча бира със закуски. Ив. Вазов, Съч. ХII, 31. Майор Стоянов постъпи деликатно, като си отиде и ни остави сами с Бонев. Й. Демирев и др., ОС, 70. Той се опита, колкото можеше сдържано и деликатно, да изкаже идеята си за тяхното помирение. В. Геновска, СГ, 255.

Списък на думите по буква