ДЕЛИКАТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛИКА̀ТНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Изтънченост, изящество, финес. Едно сравнение между старите [лирици] и Вас ще се наложи,.. Но същевременно Вие ще изпъкнете край тях с всичката свежест на едно младо дарование, с всичката лъчезарност на една още непокварена душа и с всичката деликатност на едно женско чувство. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 277-278. Аз паднах във вашето мнение, но вие не сте паднала в моето, вие остаяте се оная Евгения Марс, високите душевни качества, благородство и деликатност на която тъй ценя. Ив. Вазов, ПЕМ, 27. Повечето от колегите му не притежаваха кавалерски качества. Те бяха хора, обстреляни от куршумите и от живота.. От тях едва ли би могло да се очаква особена деликатност. Ем. Манов, ДСР, 79. Той [Лилиев] е притежавал онази вежливост, която кара събеседникът да почувствува своето собствено достойнство,.. Защото истинската деликатност не се създава само с възпитанието и е плод преди всичко на нежна и чувствителна душа. Е. Каранфилов, Б III, 152.

2. Вежливост, внимателност, тактичност. Христакиев ѝ обясни, че брат ѝ е задържан временно, но от деликатност не ѝ каза причината. Ем. Станев, ИК I и II, 316. Това беше един драматически епизод,.. Той обаче има деликатността да го не обажда никому, за да не дава повод за клюки. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 30. От деликатност той я съпровождаше навсякъде, където тя поискаше. К. Калчев, СТ, 78. — Едни... как да ти обясня... злато хора, стъпват на пръсти, да не те събудят, и все гледат с нещо да ти угодят. Притесняват душата ти от деликатност. М. Яворски, ХСП, 302.