ДЕЛИОРМАНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛИОРМА̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до Делиорман и до делиорманец. Нашите пътници пътуваха вече няколко часа,.., следвайки капризното лъкатушене на първобитния и нескончаем друм, който шареше произволно тия делиормански местности. Ив. Вазов, Съч. ХII, 133. Конете и на двамата бяха сиви делиормански, като сиви гълъби. Ц. Гинчев, ГК, 158. По целия път срещнахме само една талига с делиормански турци (на главата им тежки бели чалми) — вързачи на добруджански снопи. А. Каралийчев, НЗ, 209. През септември [1788 г.] нов ферман заповядал на делиорманските кадии да осигурят бойци срещу обсадителите на Очаков. В. Мутафчиева, КВ, 77.