ДЕЛИТБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛЍТБА ж. 1. Поделяне на общ имот, стока, наследство и под.; делба, дележ, подялба. Спомняше си бай Илия как на времето не се погаждаха етървите — стрина Севета и братовата му жена, та дойде ред до делитба... Разделиха се братята. Кр. Григоров, Н, 14. Селяните вървят неразделно с него [трактора];.., и все пак питат и разпитват агронома като как ще бъде със сеитбата, с жътвата, вършитбата и най-после делитбата — да се не избият в края на краищата при делитбата на житото, като как приказват, че станало в едно село. Ст. Даскалов, БМ, 16.

2. Книж. Разпределяне на явления или предмети по групи, класове въз основа на общи признаци; класификация, разпределение. В на‑

чалото авторът говори за "епоха на Иван Вазов",.. След това другия дял озаглавява "Пенчо Славейков и неговата група". После изоставя делитбата по време и писатели и взема литературните родове. Г. Цанев, С, 1955, кн. 8, 126. Делитба на европейските езици.