ДЕЛИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛЍТЕЛ¹, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Мат. Число, с което се дели друго число. Събираха, деляха плъзгаха подострени моливи по дълги колони от цифри; търсеха индекси, коефициенти, делители. Д. Калфов, Избр. разк., 204. Делимото е равно на делителя, умножен с частното. К. Кърджиев, А, 48. Общ делител.

ДЕЛЍТЕЛ², ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Човек, който дели нещо общо с някого. Ниви, ливади и градини или се разделят на толкова части, колкото са делителите, или един земе една цяла нива или ливада, а другий друга цяла и се погаждат. С. Бобчев, Н, кн. 5-6, 494.