ДЕЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЀЛНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Ден, в който се работи. Противоп. празник. На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Елин Пелин, Съч. I, 164. — Ачи един празник е, дето ще се премени човек, ще се срещне с хора — да познае и той, че живее, — пък ний със
залисията си забъркахме вече и делник, и празник. П. Тодоров, Събр. пр II, 175. Никога не съм я видял аз да остане делник без работа. Т. Влайков, Пр I, 62. В неделя и по големите празници той седи в големия трон при пангала и продава свещи, а през делниците пее на певницата. Л. Каравелов, Съч. II, 2.
◊ Не зная ни делник, ни празник; не зная делник ли е, празник ли е. Разг. Работя без почивка, неуморно, винаги съм много зает с работа. Не знаехме делник ли е, празник ли е. Гледахме само времето да е хубаво, да не вали и слънце да грее. Щом засъхнеха тухлите от единия край, нареждахме ги пирамидно, поръсвахме отгоре плява и толкоз. Кр. Григоров, ОНУ, 58.