ДЕЛНИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀЛНИЧНО. Нареч. от делничен (в 3 знач.); еднообразно, скучно. Нито им идваше някой на гости, че нямаше с какво да го посрещнат, нито пък те отиваха някъде. Така си живееха все делнично в разправии и недоимък. Кр. Григоров, И, 136. А наоколо животът си течеше все тъй делнично и обикновено. Някаква жена мъкнеше мрежа със спанак, деца от близкото училище се биеха с чанти по главите. П. Вежинов, НБК, 296.