ДЕЛОВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛОВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който с умение, енергичност, похватност и бързина се справя с работата си; делови. Найден, изненадан, се вгледа в братанеца си.. Беше свит, нерешителен. Сега изглеждаше твърде самоуверен и деловит. В. Геновска, СГ, 15-16. Павел съзираше безизходността на жена си. Деловита, темпераментна, в разцвета на своите сили,.., да бъде тя държана в това апартаментче-кафез? Б. Болгар, Б, 127-128. Много мила жена, деликатна.. Навярно Мария би се учудила, ако можеше да надникне в мислите му. Бе свикнала да мисли за себе си, че е чисто и просто деловита и енергична жена. П. Вежинов, НБК, 308.

2. Който е присъщ, свойствен на енергичен, похватен, практичен човек; делови. Той [черкезинът] попристегна поясока на сините си шалвари и изведнъж запита с крайно деловит тон. А. Гуляшки, СВ, 7.

3. Който има кратка, сбита форма и разглежда или поставя въпросите си по същество; делови. Той се стремеше към деловито провеждане на заседанията и съвещанията. РД, 1949, бр. 11, 3.

— От рус. деловитый. — Ив. Богоров, Кратка география, 1851.