ДЕЛОВИТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛОВЍТО нареч. Делово. Времето на своето чакане Младен прекарва по-разумно и по-деловито. Т. Влайков, Съч. III, 181. Все по това време Яворов кореспондира деловито с издателя си Паскалев — праща му ръкописа на вече преведената "Саломе" и статията си по македонския въпрос. М. Кремен, РЯ, 276. Асен заохапва нервно устните си. Искаше да бъде деловито сериозен, но не изтрая, възхитен от чудното хрумване на брата си: откри белите, лъснати като на млад вълк зъби. О. Василев, Т, 213.