ДЕЛОВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЛОВО̀ нареч. 1. Целенасочено, по същество и стегнато, без излишни подробности; деловито. На хората, които проумяваха много неща, не трябваше да се досажда с излишни приказки, разсъждаваше Пиронев. С тях сега трябваше да се разговаря накъсо, делово. Г. Караславов, ОХ IV, 328. Нямаше вкус към разширени заседания. Предпочиташе да работи делово, с малко хора. П. Илиев, ЛВ, 93. В такава обстановка — делово и без разтакаване — започна разпитът на най-главния свидетел. К. Калчев, СТ, 228.

2. С вид на делови човек; деловито. Все така спокойно и делово, както досега, той се приближи до масата, наведе се над картата и започна да чертае с пръст движението на частите. Ив. Мартинов, ДТ, 153. Казакът вървеше напред, след него от двете му страни стражарите, след тях пазвантите, а най-подире, важно и делово, крачеха Деяна и господинът с гражданските дрехи. Г. Караславов, СИ, 164. — На Вашите услуги, господин графе! — Капитан Стотелов делово се поклони и посочи креслата. Д. Добревски, БКН, 47. После завърта огромния ключ, открехва портата на старинната черквица, сяда делово до входа и започва продажба на кръстчета, спомени и снимки... Н. Стефанова, РП, 76.