ДЕЛОВОДЍТЕЛ

ДЕЛОВОДЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Канц. Длъжностно лице, което завежда и съхранява служебните книжа и преписките в учреждение или предприятие. Служеше като деловодител в едно учреждение, но винаги харчеше няколко пъти повече, отколкото получаваше. Кр. Кръстев, К, 45. Само деловодителят пишеше нещо в един дебел тефтер. Н. Тихолов, ДКД, 12. Деловодителят Гугучков работеше прав пред масата си. Д. Калфов, Избр. разк., 15. Сигурно знаеш, че от една година съм деловодител. Признавам — длъжност скромна. Ал. Карасимеонов, СбСт, 393.

2. Остар. Адм. Лице, което ръководи дейността (делата) на дружество, организация и под. Ако попитате деловодителите на "Дружеството" защо техните учени труди са равни с аритметическата нула, то тие ви са оплакват от равнодушието на българския народ към великото и прекрасното. Знан., 1875, бр. 16, 256. На 16 януария месеца Рухчушкият паша повиква българина священика, кой бе определен от народа за деловодител черковнаго правления, и заповядва му строго да ся не намесва веки на никое духовно дело. Г. С. Раковски, БВВ, 34.

Списък на думите по буква