ДЕЛОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀЛОМ нареч. Остар. Книж. 1. На дело, в действителност. Той [Дарий] го пови‑

кал в Суза, дето бил длъжен постоянно да живее, като негов друг и съветник. А делом, Гистей бил пленник. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 139. Б. Сека работа може да бъде, обаче не можа да го повярувам. Ц. Утре ще го видиш делом. ВУХБ (превод), 47. Като гледал [Аврелиан], че готите уже делом владеяха на Дакия,.., решил ся да жертвува речената заддунавска област, за да ся успокои поне от готска страна. Г. Кръстевич, ИБ, 88. Турчин всичко върши и изпълнява на уста, а делом нищо, догде е корана в ръцете му. М. Кънчев, В, 66.

2. Обикн. в съчет.: <И> словом и делом. И с думи, и с дела, с постъпки. Русите показват словом и делом колко ги боли на сърцето за потъпканите християни. НБ, 1876, бр. 15, 59. Тойзи добродетелний,.. мъж и словом, и делом показва защо е велик ревнител на болгарското просвещение. Р. Попович, Х, 37. Доброто може да ся стори и делом, и словом. ИЗ 1874-1881, 175.