ДЀЛТА

ДЀЛТА1, мн. няма, ж. Название на четвъртата буква от гръцката азбука — Δ, δ. Разкриваше ни тайната на елинското красноречие, обладавайки до съвършенство гръцкия изговор на титата и делтата. Ив. Вазов, Съч. Х, 175. — Там е имането. От извора броиш девет крачки вляво,.. Ще стигнеш до един камък с нишан: — една издълбана буква — омикро — ,.. после вита, делта и ... осемнайсет... Д. Немиров, Б, 64-65.

— Гр. δέλτα.

ДЀЛТА

ДЀЛТА2 ж. Геогр. Устие на голяма река във формата на гръцката буква делта, образувано от отлагането на наносни материали, върху които водното течение образува множество ръкави. Безбройни стада овце, кози, говеда и коне са пълнили пространните пасбища на Сарашабанското поле и горите из делтата на Места. Й. Йовков, Разк. II, 29. Често влакът прогърмява над грамадни мостове: минаваме Нил или някой от безбройните ръкави на неговата широка делта. Стр. Кринчев, СбЗР, 381. Ние се намираме в делтата на Нева, на Крестовския остров. А. Каралийчев, С, 124. Дунавската делта е образувана по прости линии. От трите ѝ ръкави единът върви право на изток, а другите се отклоняват под ъгъл от 30° северно и южно. ПН, 1935, кн. 8-9, 130.

— Гр. δέλτα. — Ив. Богоров, Кратка география, 1851.

ДЕЛТА

ДЕЛТА-. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явления или уреди със значение: в който участват, използват се или с който се изследват делта-лъчи: делта-излъчване, делта-разпадане, делта-радиоактивност, делта-спектрометър.

◊ Делта-електрони. Физ. Електрони, които се откъсват от електронната обвивка на атомите при преминаване край тях на заредена микрочастица с голяма енергия. Делта-лъчи. Физ. Излъчване от вторичен характер, което съпровожда преминаването на лъчите на радиоактивни вещества, космични лъчи или други лъчи с голяма енергия през вещество.

— Гр. δέλτα.

Списък на думите по буква