ДЕЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕЛЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. Правя нещо на дялове, на части; разделям. Широкият песъчлив път, който дели селото, разградените и боклучиви дворища,.., всичко току-що събудено от новия ден, изглеждаше прясно, радостно. Елин Пелин, Съч. III, 36. Една речица / .. / го [селото] делеше на две части. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 42. Многостенният ъгъл дели пространството на две части. Стереом. IХ кл, 31.
2. Разделям нещо между двама или между няколко души; разпределям. — Споходих всичките ниви сега и не намерих наши снопи, и не намерих хората ти, дето си ги турнал да делят юшура. Кой дели? Кой гледа? Кой носи на харман? Какво се върши из нивите — нищо, нищо се не знае. Д. Немиров, Б, 96. Стана се разправяше с децата, делеше им хляба, та не чу думите му. Приближи го и му подаде резен черен хляб. К. Петканов, ОБ, 54. Недялко се върна във воденицата да гласи камъните и да спре двата горни, защото нямаше кой да насипе, а кехаята отвори хамбарите да прегледа като доколко храна се е събрало, че на другия ден щяха да я делят. Ц. Гинчев, ГК, 128. Домакин в отряда беше бай Захари. Избрахме него, защото той с най-голям педантизъм делеше продуктите. Сл. Трънски, Н, 280.
3. Разделям с някого нещо, което имам или съм придобил (печалба, наследство и др.) или нещо общо; поделям. Турците убиваха безоръжни пътници, палеха и деляха със заптиетата плячките. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 114. Приятелите, с които делях моето, не искаха да делят тяхното с мене. Елин Пелин, Съч. IV, 157. — И нивите, дето бяхме ги купували двама с него, аз казах, че са само мои. Делихме само туй, що беше татьово, а то колко е? Й. Йовков, ЖС, 147. Когато двамата братя преглеждаха сметките си и деляха печалбите си, по-старият, Ицо, не пропущаше удобен случай да не дръпне от общия куп повече за себе си. Д. Талев, ПК, 31. След като погребаха баща си с големи почести, Карагуч и Исен започнаха да делят имота: слугите и робите, пленниците-българи, добитъка и най-сетне вещите в шатрата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 71. — Тук Добри и дружината му си делиха царската хазна, обрали я бяха в боаза. По десет феса алтъни им се паднаха. Й. Йовков, СЛ, 187. ●Нар.-поет. Делба деля. Три светии богу надделеа — / делба делят бащино имане: / бели пари със паници делят, / а жлътици на кантари мерят. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 164. "Турска ще хазна да мине, / ще си хазната оберем, / голяма делба ще делим, — / по шиник желти желтици /и по полвина грошове." Нар. пес., СбГЯ, 21.
4. Прен. Разг. В приятелски или интимни връзки съм с някого, който е в същото време в такива връзки и с другиго. — Не! Аз няма да допусна това ужасно нещо! Аз не мога да я деля с тоя варварин! Аз и мене си и нея ще избавя от тоя позор. Ивайло утре няма да бъде жив! Ив. Вазов, Съч. ХХI, 71.
5. Непрех. и прех. С предл. от. Отделям настрана известна част от нещо за себе си или за другиго; заделям. Мнозина от майсторите се противяха — не искаха да делят от бъдещите си печалби за калфите и чираците си, забравили бяха, че и те са били някога като тях. Д. Талев, ПК, 141. От никого лев не беше взел, а си беше делил от заплатата. Ст. Даскалов, ЕС, 199.
6. Разг. Давам част от имота си на син, дъщеря и др., като го обособявам в отделно домакинство; отделям. Баба Пинтовка кършеше пръсти, защото знаеше, че мъжът ѝ няма пари да нареди най-големия си син и го деляха, колкото да го махнат от къщи. Г. Караславов, ОХ II, 11.
7. Прен. Разг. Имам предпочитание към някого в сравнение с други, които имат същите права или същото положение. Гина обичаше еднакво и четирите си деца; за всяко от тях страдаше, с всяко се радваше и му желаеше по-хубаво бъдеще. И все пак Васила тя някак делеше от другите. Ст. Дичев, ЗС I, 79. — Ама да не делиш тъй децата, че е грях — разтвори широката си уста Исен, — като ще даваш, на всяко дай по нещо. Л. Александрова, ИЕЩ, 150.
8. Мат. Извършвам аритметическо действие деление; разделям. Харалан гледаше в тетрадката си, събираше декарите, делеше ги на изработените часове и за пръв път в живота си му се прииска да запее. А. Гуляшки, СВ, 280. Тримата статистици се заловиха вече за работа. Събираха, деляха, плъзгаха подострени моливи по дълги колони от цифри. Д. Калфов, Избр. разк., 204. Събирах, умножавах, делих, съкращавах, накрая подчертах отговора. И учениците, и членовете от комисията ме загледаха втренчено. Кр. Григоров, ОНУ, 122-123. Като делим едно число с друго, ний умаляваме първото число толкова пъти, колкото единици има другото. К. Кърджиев, А, 48.
9. Служа за граница, за преграда между две неща или между две части на едно цяло; разделям, разграничавам. На ниския плет, който делеше двора му от Ивановия, стоеше облакътен някакъв едър човек и го гледаше втренчено с широко отворени очи. Елин Пелин, Съч. III, 170-171. Тя гледаше да земе положение отбранително или недостъпно, като туряше между него и себе си дебелия зид, който делеше кафенето от съседния двор. Ив. Вазов, Съч. VI, 176. Стаите ни бяха съседни, делеше ни тънка стена и по неволя разбирах всичко, каквото става отвъд. Г. Райчев, Избр. съч. I, 183. — Море лудо, не продавай / майчиния, татковиѝна: / плет ни дели дворовете — / сосечи го да помина. К. Христов, СК, 61.
10. Отделям едно нещо от друго или някого от нещо или от другиго по време или разстояние; отдалечавам, разделям. Часове само ни деляха от решителния момент. Нападението нямаше да бъде внезапно. К. Величков, ПССъч. I, 133. Четиридесет и пет години ни делят от появата на първия български филм "Българан е галант". НМ, 1956, бр. 39, 3. Те се промъкваха предпазливо през лозята и през гюлищата, които още ги деляха от укреплението. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 159. Най-после двете страни се срещнаха и застанаха един срещу други. Деляха ги само няколко крачки. Й. Йовков, Ж 1945, 213. Разстоянието, което дели Земята от Луната и което се изчислява на 384 415 километра, аз смятам да измина за 10 денонощия. Елин Пелин, ЯБЛ, 42.
11. Отлъчвам, отделям един от друг; разделям. — Турчинът дели дете от майка да го направи еничарин и баща от детето му — да го заколи. А. Дончев, ВР, 81. Влюбените не могат да останат спокойни, когато ги делят. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 31. — Вий, дето сте се помъкнали да ни делите един от друг. Тя била ваша, пък аз Змей. Като съм! П. Тодоров, Събр. пр II, 321. Две сърца се знойно любят, / старо харо ги дели: / дали времето си губят, / или бог ще се смили? П. К. Яворов, Съч. I, 15.
12. Разграничавам, разделям един от друг, противопоставям един на друг. Докато разумът ми делеше тъй хората на бели и черни и ги нареждаше по бели и черни полета и смяташе, че победата ще е на тоя, който играе по-добре, сърцето ми беше свито. А. Дончев, ВР, 169-170. Нещо остава да дели стиха на Яворов от стиха на Кирил Христов. Първият е някак по-невеществен, вторият е по-чувствен. К. Величков, ПССъч. VIII, 187. Пред общината Казакът срещна Деяна. Очите им се стрелнаха за миг и в този кратък поглед и двамата видяха дълбоката пропаст, която ги делеше вече. Г. Караславов, СИ, 148. Те не бяха добре помежду си. Делеше ги една от тия люти и неизкореними вражди в селата, които подигат едни срещу други цели родове. Й. Йовков, Ж 1920, 11. "Та нима вий мислите, че ази / бих гърлото си драл току-така, че нази, / Войводата и мен, сал мнения делят / по делото?" П. П. Славейков, Събр. съч. III, 114. Навъси [Фарината] вежди, като че несгода усети и каза ми: "Лют раздор / делил е сявга нашите два рода." К. Величков, Ад (превод), 98.
13. Внасям разединение, раздор в нещо или някъде; разединявам, разделям. — Александре, каквато и да е волята ти, ще я дочакам в кулата си. Само едно послушай още от стария протосеваст. Дръж здраво скиптъра и не дели силите на България! Ст. Загорчинов, ДП, 258. — Ти слушай, Ивайло ли си, или Бърдоква, щом си дошъл да делиш селото и да ни размиряваш, да си вървиш, отдето си дошъл. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 146-147.
14. Използвам нещо заедно с друг; разделям. Стаматко скръбно се усмихна.. — Дни и нощи не сме видели почивка.., камъните и седлата ни са възглаве и с диви зверове делиме ложе. Ст. Загорчинов, ДП, 501. Вървяха двамата бавно, лениво и никой не продумваше за Христофор или за Цеца, с която Салчо се любеше и с която Домна делеше стаята от толкова месеца. Б. Болгар, Б, 60. Видяха самия свещеник Козма да влиза в двореца и беседа да води с цар и царица — и на пирове да дели трапеза с онези, които някога бе хулил. Н. Райнов, КЦ, 39. Всеки е имал между близките си приятели един — най-близък, с когото е делил всичкото си свободно време. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 40. За мен това е минало — неважно, / но ний деляхме сламения одър / и тебе чувствам нужда да разкажа / как вярвам аз и колко днес съм бодър. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33. Като деца ний пихме от / един и същи кладенец вода / и като воини / деляхме с теб една постеля. В. Марковски, ЛГ, 98.
15. Прен. Преживявам, изживявам (събития, преживявания, чувства) заедно с някого;
споделям. — Другар, мамо, другар ти вода, който ще да дели с мене и зло и добро, и тъга и радост. Л. Каравелов, Съч. II, 139. Хаджи Евтим,.., приимаше силно участие в успеха за народното дело и делеше общото безпокойствие. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 188. Само като си помисля, и пред мене застават стотици мили, близки хора, с които ме е срещала съдбата през живота ми; делил съм с тях скърби и радости, обичал съм ги, обичали са ме. Г. Райчев, Избр. съч. II, 10. С всеки ден чувствуваше, че стената между него и хората расте — не само към онези, отвъд, но и към хората, с които беше принуден да дели обща съдба. Г. Райчев, Избр. съч. II, 59. С тия хора, повече познати и другари още от началото на войната, той [Гражев] бе прекарал цялото време заедно, бяха делили успехите от победите при Ниш и Страцин на сръбския фронт, както и тежестите на трудния поход през Югославия, преминаването на Дунава по заледената вода, настаняването тук, в Унгария. Ив. Мартинов, ДТ, 179. Спътник ни са биле в живота / страдания, бедност в чужбина; / но тях сме ний братски делили / и пак ще ги делим двамина. Хр. Ботев, Съч., 1950, 17. // Изказвам пред някого свои мисли, чувства, преживявания, за да срещна разбиране, съчувствие; споделям. Те деляха само с неми погледи възхищението си. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 38. На тъмната черника под чадъра / седеше често баба, свила врат, / и с мен делеше своите кахъри, / надеждата за мир "на оня свят". Д. Методиев, ШТ, 46. деля се страд. Когато трябваше да се делят дажбите от масло или вино, той заставаше всред неспокойната групичка с нож или черпак в ръката като самата справедливост — безстрастен и сериозен. П. Вежинов, НС, 96. Голяма група войници и полицаи направиха гъст кордон около къщите на Матея Кабурин и Русан Радичков, чиито дворове се деляха само от един зид. Д. Ангелов, ЖС, 278. В землянката има такъв шум, като че там се делеше голямо наследство. Й. Йовков, Разк. I, 41. Тогава тетка разказа какво е станало в съда,.. — Приписах му една трета част тогава... Сега ще припиша една трета на Анчето, а другото ще се дели поравно. В. Бончева, АП, 100.
ДЕЛЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Ставам на дялове, на части; разделям се. Постепенно дърветата по брега заредяха и реката почна да става неспокойна; чупеше се в завои, делеше се в ръкави. А. Мандаджиев, ОШ, 87. Не спеше само адският пламък. Той си играеше в синия простор, делеше се, цепеше се, превиваше се като змей. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Разчесана на път, коса дели се гъста / над белите лица. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 87. Кога я ходих, мамо ле, / по тая гора зелена / яганци в йъгъл запалих. / Като гореха, блееха, / небо ся на две делеше. Нар. пес., СбБрМ, 139.
2. Разделям се на дялове, на части. Годината .. се дели на два големи периода от време. Й. Йовков, Разк. I, 49. Страната се дели на две части — северна и южна. △ Четните числа се делят на числото две.
3. Разделям се, разпадам се на отделно разграничени, обособени групи, обикн. по идеи, интереси и др. Народът още не разбираше величието на княз Ростиславовата политика и вместо вкупом да тръгне след вожда си, започна да се дели на две. Й. Вълчев, СКН, 332. Нямаха мир и слога в селото си и се деляха на безброй партии. Й. Йовков, ПГ, 57. Всред селото ни сега се издига хубава бяла черква, с кубе и камбана, но двете хиляди селяци, както и преди, се делят на две: на безверници и на езичници. О. Василев, ЖБ, 15. И вън на двора,.., и горе в салона групите се деляха по села. Г. Караславов, ОХ II, 534. Едно злокобно умопомрачение, една атмосфера от полуда на омрази и ненависти опияняваше духовете и бе довела двете партии, на които тогава се делеше България, до крайни изступления. Ив. Вазов, Съч. ХII, 104. Бяха дошли тия юруци от Анадола, та се бяха заселили край Бяло море.. Деляха се на племена и оджаци. А. Дончев, ВР, 95.
4. Разг. Правя делба и вземам частта, която ми се полага от общия имот, от наследството. — Да не си се скарал с братята си? — Не съм се скарал. Бачо Димитър иска да се дели. — Жена му все за делба бълнува. К. Петканов, Х, 97. С пръст той не е пипнал тая земя. Ние си губим здравето над нея, нека си я разделим овреме,.. — Докато съм жив аз — не давам да се делите. Елин Пелин, Съч. III, 21. Хората се размножаваха, деляха се, имотите им намаляваха. Ил. Волен, МДС, 150. Помня, че го [даскал Генчо] викаха често да размерва нивите, когато някои братя се деляха. К. Калчев, ПИЖ, 107.
5. Разг. Обикн. с отриц. не. Отлъчвам се, отделям се от някого или от нещо, преставам да съм непрекъснато заедно с някого или с нещо; разделям се. Еньо ходеше у тях, Цвета ходеше у Еньови и не се делеше от Иваница. Елин Пелин, Съч. III, 126. Тя искаше да си подреди фермата, както си знае, и по цял ден не се спираше на едно място. Дамян не се делеше от нея. И. Петров, НЛ, 225. Дългоноско потичваше с тихо скимтене. Ах, защо му трябваше да се дели от близките си? П. Бобев, ГЕ, 67. Днес моята бригада трябваше да замине за Блатница.. Алекси много се сърдеше. "Ще се прехвърлиш, казва, в друга бригада. Защо да се делим?" А. Гуляшки, СВ, 229. Как почувствувахме маминото отсъствие, мъчно мога да опиша.. Сякаш ведно с мама, от която не бяхме се делили никак, изхвръкна из къщи нещо, което даваше живот и на всяка
мъртва вещ в стаята. Ст. Чилингиров, ХНН, 191. Хусаринът погледна към дървото, после към момата, па изведнъж отсече: — Що, по-хубаво на дървото ме покачи, войводо. Не ми се иска да се деля от дружината... Ст. Загорчинов, ДП, 89.
6. Разг. Обикн. с предл. от. Държа се настрана от някого, избягвам да общувам с някого; страня. Старата Ганчовка не общуваше много и със селянките, делеше се от тях и все се мъчеше да им покаже, че е по-горна, по-знатна, по-богата. Г. Караславов, Тат., 120. Премествам се на пейката до стената и още повече се отдалечавам от групата.. Иванчев ме забелязва и ме предупреждава да не се деля от колектива. К. Калчев, ДНГ, 47-48. — А ти не се дели от хората. Не си затваряй ума и душата. В. Геновска, СГ, 23. Гмуреца минаваше за особняк, делеше се малко от хората, шум и веселби не обичаше. Ст. Даскалов, СЛ, 151. // Прекъсвам, преустановявам съвместен живот или връзки, отношения с някого; разделям се с някого. По ваканцията аз чувах вече, че Сладунка Белилова и Радко Росенов се карали, сърдели се, делили се, пак се събирали. Ил. Волен, МДС, 27.
7. Остар. Различавам се, отличавам се, отделям се от другите по някакви характерни особености; откроявам се. Скоро той не виждаше вече и лицето — всичко се стопи в разтегнатата далечина, само някакво тъмновишнево петно се делеше от другите, останали назад по кея — но той знаеше, че това е тя, че тя все още маха с ръка и все повтаря: Не ме забравяй! Ст. Дичев, ЗС I, 316. Едничкото стихотворение, което се дели от тая мрачна група по величавата ясност на скръбното чувство е Хаджи Димитър. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 80. Те [османлиите] крещяха,.., плюеха нашите мъченици и ожесточено ги замеряха с гнили плодове и боклуци. — Смърт на бунтовниците! — ревяха и сред пороя гласове най-силно се деляха гласовете на пискливите кадъни. Ст. Дичев, Р, 38-39.
8. Биол. За клетка на растителен или животински организъм — претърпявам разделяне на протоплазмата и ядрото на две или повече части, което води до размножаване на едноклетъчните и нарастване на многоклетъчните организми. На самия връх на корена се намират клетки, които се делят. В резултат на делението на една клетка се получават две дъщерни. Бтн V и VI кл (превод), 34. Хромозомите се накъсват и стават уродливи. Загубват способността си да се делят. Хр. Одисеев, ТН, 146. Бактериите се размножават чрез деление. Всяка бактерия се дели наполовина. Бтн V и VI кл (превод), 162.
◊ Деля (дувар) темел с някого; делим дувар (темел). Разг. Съсед съм с някого (съседи сме). Жените, дето предат пред къщите, ще настават, когато минава той, защото не е добре да изпратиш стар съсед седнал. А баба Донковица ще рече: — Не ни забравяйте, комшу... Темел делихме толкоз годин... Л. Михайлова, Ж, 73. Деля залъка (залъците) <си> с някого; делим залъците си. Разг. 1. Давам на някого от оскъдните средства, които имам за препитание. Те [селяните] пазеха малката чета, деляха с нея залъка си, прибираха я по къщите си, сновяха денонощно из полето, за да следят потерите, понасяха зверствата на преследвачите ѝ и все мълчаливо, търпеливо, упорито. Д. Талев, И, 275. 2. Живея при еднакви условия с някого, имаме еднакъв начин на живот. Той дойде при нас, та с нас заедно да дели залъка, глада и страданията. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. Сближени от общо нещастие [с черкезите], въодушевени от еднакви чувства, деляхме братски залъците си, тегобите си и надеждите си. К. Величков, ПССъч. I, 149. Деля легло (постеля<та>) с някого; делим легло (постеля). Диал. Имам интимна връзка с някого (имаме интимна връзка). — Обичаше ме цар Петър, ала от дните на своето постничество не рачи да дели с мене [царица Ирена] легло — и моята чаровна гиздост трябваше да учудва несръчни боляри. Н. Райнов, ВДБ, 99. А той човек ли беше, мъж ли ѝ беше... Не го поглеждаше, не делеше и постелята с него. Н. Каралиева, Н, 151. Те, старците, ще живеят и ще умрат на същото място, в същата стая, дето са живели през целия си общ живот, дето са делили легло. Д. Талев, ПК, 105. Деля мегдан с някого. Разг.; Деля стъгда с някого. Старин. Съпернича си с някого в някаква област, дейност, на едно равнище съм с някого. Ревнивият грък го е смазал само с един удар и пак му е казал: "Не посягай, дето съм аз. Тук .. има по-големи майстори от тебе, но никой не се решава да дели мегдан с мене." Д. Талев, ЖС, 57. Онзи, който дръзваше да дели мегдан с него, намираше смъртта си от куршума или от ятагана му. Й. Йовков, СЛ, 126. — Сам знаеш, че е нелепо да се сродяваме. Това, което беше и което е, издълба ров между царя и мене.. — Големи приказки са това, лишни приказки.. Той е цар и не ти прилича с него стъгди да делиш. М. Смилова, ДСВ, 133. Деля от <голо> гърло; деля от гърлото си. Разг. Пестя средства за някого или нещо, въпреки че съм крайно беден. — Толкоз години сме ги пестили, от голо гърло сме ги делили, уж дюкян да си отворим. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 55. Още от снощи старицата беше опекла баница и беше стъкмила сума други неща за внука си. Деляха от гърло, от гола душа отделяха, дето се вика, само и само да изпратят на него. Г. Караславов, Т, 44. Деля от залъка си. Разг. Пестя, като се лишавам от най-необходимото или от храна, за да имам средства за нещо. — Ще работя за двама, за трима, ще работя и дене, и ноще, от залъ‑
ка си ще деля, ама ще спечеля. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 143. — И на сън не си надявала дрехите, които Яна ще облече за сватбата. Не ме гледай, че клас събирам. От залъка си съм делила, такъв ден да посрещна!... К. Петканов, СВ, 158.