ДЕМБЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМБЀЛ м. Простонар. Неодобр. Човек, който не желае и не обича да се труди; мързеливец, ленивец, безделник, дембелин. Българинът не се перчи като сърбина, не е хитър като гърка, не е дембел като турчина — българинът е работлив. П. Вежинов, ДБ, 46. А в София, Пловдив или Одрин помежду излишно многобройните еничари, чиновници и прочие дембели се трудеха — както и преди — българските занаятчии. В. Мутафчиева, ИКМ, 67. Ей дружина! — честита година! / Чест дал господ кому както знае, /.. / на дембели постелки дебели. П. Р. Славейков, НМК, 73.

— От перс. през тур. tembel.