ДЕМБЕЛЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМБЕЛЛЪ̀К, мн. няма, м. Рядко. Простонар. Неодобр. Мързел, мързелуване, леност, безделничество, дембеллик, дембелуване. Нас, турците, безделието ще ни погуби, дембеллъкът .. секи от нас иска да бъде ага, да рахатува. Срамува се да работи. Д. Талев, ПК, 299.

— Друга форма: дембеллѝк.