ДЕМБЕЛУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМБЕЛУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Простонар. Неодобр. Отгл. същ. от дембелувам. Едно време поне се знаеше, че като си началник имаш право на добре платено дембелуване. Дембелуването продължава до деня на пенсията. ВН, 1961, бр. 3045, 4.