ДЕМБЕЛХАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМБЕЛХАНЀ, мн. ‑та, ср. Рядко. Ирон. Неодобр. Къща, дом, свърталище за безделници, мързеливци, ленивци. — Де ги тия луди, дето ще се трепят по мините и фабриките, като знаят, че коматът им е осигурен? Светът ще се превърне на дембелхане, за чудо и приказ! А. Гуляшки, Л, 343. Види се, че след 1881 г. българският народ недостатъчно осезателно е дал на тия хора да разберат, че народът не иска да му се натрапват чорбаджийски дембелханета. Ал. Константинов, Съч. I, 18.

— От перс. през тур. tembelhane.