ДЕМЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМЀК частица. Простонар. Обикн. като вмет. дума. При уточняване; сиреч, тоест, значи, дето ще рече. — Какво правите вие там, във вашите махали, къщи събаряте, народа събирате! Вие, демек, не признавате нашата власт и закон, ни султан, ни кадия. Д. Талев, ЖС, 130. — Аз я доя, а тя обърне глава към мене,.. и измучи. Демек: "Остави малко млекце и за теленцето ми..." Д. Ангелов, ЖС, 69. — Изберете си което искате [агне] — рекъл той. — Ще кажа на чорбаджията, че се е изгубило. — Демек вълци го изяли? — пошегувал се Стефан. Сл. Трънски, Н, 262. Уж на добичето го казваш, а за немеца се отнася. Демек на тебе думам, дъще, сещай се снахо. М. Марчевски,МП, 143.

— Тур. demek.