ДЕМИР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМЍР неизм. прил. Диал. и нар.-поет. 1. Железен; демирлия, демирен. Аз ще разиграя коня петонога, / ала ми е коня аджамия, / .., / ще прескочи демир капия. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 283.

2. Прен. Силен, здрав; демирлия. Боян Бояни говоре: / .. / — "Я айде да се земеме!" / .. / Баща я никак не дава, / че си е Боян назлия / на вино и на ракия — петстотин кила изпива / таа ми демир ракия! Нар. пес., СБНУ XLIV, 253.

— Тур. demir 'желязо'.