ДЕМИРЛЍЯ

ДЕМИРЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Диал. и нар.-поет. 1. Железен; демир, демирен. Ко е таз дума истина, / че Тодор, черен циганин, / ще земе мома българка: / колата ща му харижа, / колата демирлията. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 46.

2. Здрав, силен; демир. Борба ще са бори / на царски сараи, / .. /, Цоньо Пеливана, / с ръце демирлии. Нар. пес., СбНУ XLVII, 23.

Списък на думите по буква