ДЕМОДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМОДЀ неизм. прил. Разг. Обикн. като сказ. опред. 1. Който е излязъл от мода, който е остарял; демодиран. Дейзи беше облечена в нова рокля от виолетово ламе, но изглеждаше някак демоде. Св. Минков, Избр. пр, 132. — А, тези пардесюта са демоде! — .. Фасон "Чембърлейн", от преди войната още. Н. Антонов, ВОМ, 87.

2. За човек — който е с остарели възгледи, навици. — Вие, .., сте съвсем демоде. Не знаете да танцувате, не играете белот. Как сте направили кариера? Ем. Манов, БГ, 128. — Аз също съм малко демоде. Все ми се иска да вярвам, че човекът е нещо повече от двуног бозайник. Ем. Манов, БГ, 198.

— Фр. démodé.