ДЕМОКРАТЍЧЕСКИ

ДЕМОКРАТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Демократичен (в 1, 2 и 4 знач.). — И какво ще спечелим от това? — Власт. Наша, работническо-селска, демократическа власт! Само тогава ще заживеем човешки. Г. Караславов, СИ, 113. Българският народ е народ демократически; .., той няма посреди себе си аристократически величия. Ив. Унджиев, ВЛ, 153. Дядо Нистору не харесаха демократическите нрави, които се възцариха подир изтикването на турците. Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Чедото беше наследило от баща си и известен чорбаджийски поглед към хората, което обаче не накърняваше демократическите му чувства. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116. Тряба да заведем читателя в една от най-многолюдните и демократически махали на Бейоглу. П. Р. Славейков, ЦП I, 91. Демократическа република. Демократически строй. Демократическо общество. Демократическа революция. Демократически реформи.

2. Съставна част от името на редица политически партии и организации у нас и в някои други страни. И пак тези му симпатии най-вече смогнаха отпосле да го въведат в редовете на демократическата партия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. Демократическата партия в България е основана в 1895 година от привърженици на каравелисткото крило на либералната партия. △ Президентските избори в САЩ бяха спечелени от кандидата на демократическата партия. // Който е свързан с такава партия или организация. Демократическо управление. Демократически депутати.

Демократически централизъм. Полит. Основен организационен принцип на комунистическите и работническите партии, на държавните органи, обществените организации и ръководството на стопанството в социалистическите страни, който се състои в изборност на всички ръководни органи и периодическа отчетност пред избирателите, строга дисциплина и подчинение на решенията на висшите органи, подчинение на малцинството пред мнозинството.

— От гр. δημοκρατικός през рус. демократический. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.

ДЕМОКРАТЍЧЕСКИ

ДЕМОКРАТЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. демократически (в 1 знач.); демократично. Не можеше [интелигенцията] да намери достатъчно приложение на своите сили нито в стеснените свободни професии, нито в неразвитото капиталистическо производство. — Много естествено е, дето тази интелигенция бе и опозиционно, и демократически настроена. Г. Бакалов, Избр. пр, 319. Челядта на Франклина живееше твърде благочестиво и демократически. Тя сама избираше свещенослужителите си. С. Бобчев, ЖФ (превод), 6.

Списък на думите по буква