ДЕМОКРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМОКРА̀ЦИЯ, мн. (рядко) ‑ии, ж. 1. Само ед. Полит. Форма на политическа организация на обществото, която се основава на признаването на еднакво право на

всички граждани да участват в управлението на държавата; народовластие. С превръщането на Народното събрание в орган на най-висша власт и с достъпа на свободните атински граждани до всички длъжности. Атинската република станала най-напредналата държава в целия тогавашен свят. Това държавно устройство гърците нарекли демокрация, което означава власт на народа. Ист. V кл, 79. Иван Касабов си остана заклет социалист, убеден, че парламентарната демокрация и личният нравствен пример ще доведат хората по-лесно до социализма, отколкото демонстрациите и бунтовете. Eм. Манов, ДСР, 87. Привърженик на парламентарната система на управление и на така наречената английска демокрация, без да проумява техния класов характер, Спиро Андреев искрено мразеше Хитлер. Д. Ангелов, ЖС, 21. // Ед. и мн. Държава с такава форма на управление. Не бива да забравяме и туй, че зад нас при една евентуална акция ще стоят западните демокрации. В. Нешков, Н, 62.

2. Само ед. Демократичен ред, демократично устройство на обществото или на отделен колектив, при което всички членове са равноправни и могат свободно да участват в решаването на общите въпроси и проблеми; демократизъм. Маската заличава границите между отделните класи. Така поне говорят апологетите на карнавала. За тези господа карнавалът е празникът на демокрацията. Б. Шивачев, ПЮА, 82. Преподавателят по ръчна работа .. е съвсем друго нещо .. Весел, засмян, учтив, и нито отсъствия пише, нито забележки прави, нито пък плесници зашлевява някому. Демокрация, народовластие и пълна свобода е в клас. Чудомир, Избр. пр, 201.

3. Събир. Рядко. Народните маси, демократично настроените слоеве на обществото, привържениците на демократична форма на управление. Интересите на масата работен народ, на плещите на който почива цялата държава, интересите на българската демокрация, грижите за напредък и култура — всичко това мина на заден план. Г. Кирков, Избр. пр, 30.

◊ Военна демокрация. Истор. Обществено-политическо устройство на племената при прехода към класовото общество непосредствено преди образуването на държавата, за което са характерни народно събрание на войните, съвет на старейшините и племенен вожд. Вътрешнопартийна демокрация. Полит. Основа на вътрешнопартийния живот на марксистко-ленинските партии, съставна част на демократическия централизъм. Народна демокрация. Полит. 1. Една от формите на диктатурата на пролетариата, установена в някои страни на Европа и Азия след Втората световна война. 2. Държава, в която е установена такава форма на управление.

— От гр. δημοκρατι вер. през рум. democraþie. — Сп. Читалище, 1871. Друга (остар.) форма: демокра̀тия рус.