ДЕМОНЍЧЕСКИ

ДЕМОНЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Демоничен. Да дресираш един бик като подлец .., е нещо по-лошо от най-вулгарно престъпление. То показва преди всичко с каква демоническа подлост е закърмена собствената ти природа. Св. Минков, ДА, 90. Няма нищо по-поразително от тоя планински пролом, дело на демоническите сили на природата и вековете. Ив. Вазов, Съч. XXV, 17. Когато постникът са намира в своята уединена келия, която са освещава само с едно кандилце, то, .., той често види демонически видения. С, 1872, бр. 33, 262.

ДЕМОНЍЧЕСКИ

ДЕМОНЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. демонически; демонично. Подир половин час цяла орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излизаше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 224.

Списък на думите по буква