ДЕМОНСТРАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕМОНСТРА̀НТ м. Участник в демонстрация (в 1 знач.). Демонстрантите [от железничарската стачка] искали хляб, облекло, жилища и политически права. Ист. VII кл, 131. Демонстрантите откачили вагоните и написали върху тях думите:"Долу оръдията! Мир!" ОФ, 1950, бр. 1763, 3. Въпреки мирния характер на демонстрацията срещу демонстрантите бяха изпратени големи отряди полиция.

— От лат. demonstrans, ‑аntis, 'който показва' през рус. демонстрант или нем. Demonstrant.