ДЕМОНСТРАТЍВНО

ДЕМОНСТРАТЍВНО. Нареч. от демонстративен (в 1 знач.). Възползувайки се от обидата, която била нанесена на българския дипломатически агент в Цариград, .., българското правителство демонстративно го отзовало в България. Ист. X-XI кл, 244. — Свободна си — каза той рязко, .. Олга се завъртя мигновено .., не продума нито думичка и хлопна демонстративно вратата след себе си. Г. Караславов, ОХ III, 216. Един ден .. войниците изляха демонстративно чорбата си,.. и заявиха: — Няма да копаем окопи! П. Илиев, ЛВ, 76-77. Седнах, извих се демонстративно на другата страна и престанах да обръщам внимание на девойката. Б. Райнов, ДВ, 22.

Списък на думите по буква